Животът, Вселената и всичко останало

Земята е твърде удобно място за живеене. Намира се точно, където трябва, има си всички необходими "материали" за подържане на живота. Не стига това, ами си има и луна, която да стабилизира прецесията. Ако я нямаше луната само заради прецесията тук щяха да духат ветрове по 200км/ч. Забележете, че Земята е твърде малка за да си "прихване" такъв спътник като Луната и да я завърти около себе си. Луната и тя е толкова голяма, колкото трябва и се намира точно там, където е нужно, за да стабилизира прецесията. Малко по-далеч се намира Юпитер, сякаш специално създаден за да ни пази от астероиди. Ако поне едно от горните условия не беше изпълнено, развита цивилизация нямаше да се получи. Човек остава с усещането, че нещата са подредени прекалено добре, за да са се получили случайно.

Изследванията на Хокинг го доведоха до заключението, че живот би бил възможен само при физичните константи такива, каквито са. "Вселената сякаш се стреми да си създаде наблюдател"

Никой не е дал разумно обяснение как се е появил животът. Има някакви мъгляви обяснения, но никой не е успял да направи експеримент в който да превърне нежива материя в жива.

Теорията на Дарвин общо взето добре обяснява еволюцията, но не може да обясни скоростта на промените - всичко би трябвало да се извършва много по-бавно, ако стриктно следваме Дарвин. Има и още един проблем - еднопосочността на еволюцията. Уж всеки вид се приспособява според условията, а в даден момент видовете от главната еволюционна нишка се оказват със сходно устройство. В един момент имаме само динозаври, след това само двуутробни, после само бозайници. Няма обяснение как всички двуутробни решават едновременно да направят еднопосочна мутация - да се обзаведат с матки и да почнат да раждат малките си. А не може да са мутирали по различно време - би се разрушила хранителната верига.

Вселената загива. Бавно но неизбежно звезди, планети и всичко останало изстива и ентропията ни вещае само едно - абсолютно сигурна смърт.

Единственото състояние на материята, в което закона за ентропията не важи е сингулярността.

Дотук са факти (със съвсем малко тълкувание), а сега е време да най-после да започна с хипотезата си.

Вселената няма намерение да умира. Тя не си създава наблюдател (що за ексхибиционистична вселена), тя си създава Регенератор. Какво е Регенератор? Хиперразвита цивилицация, която събира разпъсната и изстинала материя, и предизвиква сингурлярност, за да възроди вселената. Откъде ще вземе енергия? Честно казано - не знам, само бих посочил, че звездите ползват само "лесната" енергия - от водород към хелий. Реално всички елементи под желязото имат потенциална енергия на сливане, а всички елементи над желязото - енергия на разпад. И когато дойде момента, Регенераторът събира останалата материя, предизвиква сингулярност и се самоубива, давайки път на следващия Голям взрив и следващата вселена. Предполагам, че Регенераторът не предизвиква съвсем хаотичен взрив - сингулярността, все пак си има някакви закони и Реги, макар и да не е в състояние да промуши себе си, може да прекара през сингурлярността идеята за живот и да нагласи нещата така, че на определени места да се получат условия, достатъчно добри за зараждане на следващия Регенератор.

Нямам разбира се никакви доказателства за тази хипотеза, но пък тя дава много удобни отговори на фундаментални въпроси

Какъв е смисъла на живота? - Да възроди Вселената.

Сами ли сме във Вселената? - Ако бях на мястото на Регенератора, естествено не бих оставил само един "наследник". Но ще ги разпределя достатъчно нарядко (да речем през 2-3 галактики), така че да не си пречат. Това обяснява защо всички усилия на SETI не дават резултат.

Как се зародил животът? - За "зараждане" не може да се говори. Животът е иманентна част от Вселената, съществува заедно с нея и Вселената не може без живот.

Има ли други вселени? - Кой знае, във всеки случай оцеляват само вселените, които притежават живот - т.е. могат да се регенерират.

Защо е толкова висока скоростта на еволюцията? - Ако си Регенератор малко ще ти е трудно да регулираш събития, които ще се случат 14 милиарда години след теб, при това с една сингулярност междувременно. Залагаш много възможни решения, или алгоритъм за намиране на следващо решение и пускаш системата да намери сама най-оптималния вариант. За тест - на всеки стотина милиона години засилваш по един астероид. Ако еволюцията е дала развита цивилизация, ударът ще бъде отбит, иначе - нулификация и на ход е следващия вариант.

Това е хипотезата. Бих бил благодарен на всякакви анализи, критики и коментари